210 години от рождението на хърватския епископ Йосип Щросмайер (1815-1905)
БЛАГОДЕТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА В МАКЕДОНИЯ
Йосип Юрай Щросмайер е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деец.
През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата).
На 30 април 1945 г. след поредните успешни битки за Берлин, започнали на 16 април 1945 г от 1-ви Белоруски фронт под командването на маршал Георгий Жуков, е достигната кулминацията на победния ход на Източния фронт във Втората световна война.
Духовно име Климент, епископ Браницки, митрополит Търновски Архиерей, писател и политически деец.
Роден през 1838 г. /по други данни около 1841 г./ в Шумен и починал на 9 юли 1901 г. в София.
Учи в Шуменското училище при Сава Доброплодни (1847-1856).
Владислав III Варненчик е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
Станислав Домбровски е роден около 1840 г. в Люблинското воеводство в заможно благородническо семейство. Завършва висше образование и става строителен инженер. След участието му във въстанието от 1863 г. е принуден да емигрира от Полша и накрая се озовава в Османската империя. Там е взет на служба като технически инструктор по строежа на шосето Одрин-Пловдив-Пазарджик. През 1869 г. графът се оженва в Пазарджик за красивата девойка Елена Златкова (1844-1919) от известния род Грънчарови. После става предприемач в Баронхиршовата компания по строежа на жп линията Одрин-Белово.
165 години от рождението на д-р Карел Крамарж (1860-1937)
Българското духовно и политическо Възраждане, това „чудо на 19 век”, става възможно благодарение на плеядата от народни будители и възкресители. Сред тях безспорно се откроява и заема едно от първите места панагюрецът Марин Стоянов Дринов.