165 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНТОН ПАВЛОВИЧ ЧЕХОВ
Антон Павлович Чехов, по професия лекар, е руски писател и драматург, Роден е на Антоновден, 29 януари 1860 г в Таганрог, Екатеринославска губерния, пристанище на Азовско море в южната част на Руската империя. Той е третото от шестте деца на Павел Егорович Чехов, бивш крепостен селянин от Воронежка губерния, който е собственик на бакалия. Директор на енорийския църковен хор и вярващ православен.
Автор на „Народни песни на македонските българи“ и „Веда Словена“
Стефан Илич Веркович, известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
След Освобождението на България в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. в страната, макар и за кратко, се установява Временно руско управление. То се осъществява от руските граждански и военни власти до средата на 1879 година. Задачите на управлението са да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот като в освободените градове са създадени български административни учреждения. Приети са голям брой нормативни актове за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело.
165 години от рождението на д-р Карел Крамарж (1860-1937)
Духовно име Климент, епископ Браницки, митрополит Търновски Архиерей, писател и политически деец.
Роден през 1838 г. /по други данни около 1841 г./ в Шумен и починал на 9 юли 1901 г. в София.
Учи в Шуменското училище при Сава Доброплодни (1847-1856).
Българското духовно и политическо Възраждане, това „чудо на 19 век”, става възможно благодарение на плеядата от народни будители и възкресители. Сред тях безспорно се откроява и заема едно от първите места панагюрецът Марин Стоянов Дринов.
Станислав Домбровски е роден около 1840 г. в Люблинското воеводство в заможно благородническо семейство. Завършва висше образование и става строителен инженер. След участието му във въстанието от 1863 г. е принуден да емигрира от Полша и накрая се озовава в Османската империя. Там е взет на служба като технически инструктор по строежа на шосето Одрин-Пловдив-Пазарджик. През 1869 г. графът се оженва в Пазарджик за красивата девойка Елена Златкова (1844-1919) от известния род Грънчарови. После става предприемач в Баронхиршовата компания по строежа на жп линията Одрин-Белово.