Духовно име Климент, епископ Браницки, митрополит Търновски Архиерей, писател и политически деец.
Роден през 1838 г. /по други данни около 1841 г./ в Шумен и починал на 9 юли 1901 г. в София.
Учи в Шуменското училище при Сава Доброплодни (1847-1856).
Завършва Духовната семинария в Одеса, където общува с Г. С. Раковски (1865) и Духовната академия в Киев с научната степен кандидат на богословието (1869). Приема духовен сан йеродякон през 1873 г. в Тулча и става протосингел на русенския митрополит Григорий Доростоло-Червенски. Епископ Браницки и заместник на митрополита в добружанския дял на Доростоло-Червенската епархия със седалище в Тулча (1874-1884). Търновски митрополит и екзархийски наместник на Софийската епархия (1884-1901). Ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878-1884). Редактор на сп. “Духовен прочит” (1881-1882).
Участник в Белградската легия (1861-1862). Народен представител в Учредителното и първото Велико народно събрание (1879). Министър-председател (1879, 1886) и министър на народното просвещение (1879). Пръв председател на Българския червен кръст (1885-1887).
Осъден на “вечно заточение” в Гложенския манастир (1893-1894) заради противопоставянето му на член от Конституцията, допускащ престолонаследника да не бъде от източноправославно вероизповедание.
Като убеден русофил оглавява три изключително съдбоносни мисии при руския император през 1880, 1885 и 1895 г.
Един тримата действителни членове-основатели и заместник на Марин Дринов като председател на Българското книжовно дружество (1869-1873). Председател и почетен член на БКД (1898). Редактор на “Периодическо списание на БКД” (1872-1873). Заедно с В. Д. Стоянов създава библиотеката на БКД.
Поставя началото на новата българска белетристика с първата оригинална повест “Нещастна фамилия” (1860) и е автор на най-успешната драма преди Освобождението “Иванку, убиецът на Асеня I” (1872). Изявява се и като литературен теоретик, критик и историк.
Удостоен с орден “За гражданска заслуга” VI ст. (1892) и “Св. Александър” V ст. (1900).