230 години от рождението на Павел Йозеф Шафарик

Павел Йозеф Шафарик (13.V.1795 – 26.VІ.1861) е изтъкнат словашки филолог, поет, литературен историк, етнограф и историк.

Роден е в гр. Щитник в семейството на словашки протестански духовник и дворянка от беден род. Получава много добро образование в училищата в гр. Рожнява и гр. Добшина, където научава латински, немски и унгарски езици. В периода 1810 – 1814 г. учи в евангелския лицей в гр. Кежмарок, където получава широки за времето си познания по философия, логика, математика, теология, политика, традиционно право, държавно и международно право. През 1815 – 1817 г. учи в университета в гр. Йена, където разширява познанията си по споменатите дисциплини и придобива нови по естествени науки, съвременна и класическа литература. Тук той изучава и теория на научните изследвания. През 1816 г. той публикува и първите се литературни произведения, които го правят известен в чешките и словашките културни среди.

През 1817 г. напуска университета (вероятно поради липса на средства) и постъпва на работа като учител в гр. Пресбург (Братислава). През същата година публикува „Обръщение към славяните“, в което призовава словаците, моравците и бохемците да събират текстове на народните си песни. През 1819 г. получава докторска степен, заминава за Нови сад и до 1833 г. е директор и учител в сръбската православна гимназия в този град. Тук той изучава сръбски език и историята на южните славяни, придобива стари книги и ръкописи. Събира и публикува словашки народни песни.

През 1833 г. Шафарик, с помощта на известния учен Ян Колар, се установява в Прага, където живее до края на живота си. Тук той, работейки като редактор на списание, преподавател по славянска филология в Пражкия университет и директор на университетската библиотека, се отдава на събирателска и научна дейност, посветени изцяло на историята и езиците на славянските народи.

Неговите научни интереси се открояват в публикуваните трудове, по-значимите от които са: „Основи на чешката поезия“, „Народни песни на словашкия народ в Кралство Унгария“, „История на славянския език и литература според всички диалекти“, „За произхода на славяните според Лоренц Суровиецки“, „За произхода и родината на глаголицата“.

Фундаментални за славистиката като наука са два негови обемни изследователски труда. През 1842 г. излиза „Славянска етнология“ („Slovanski narodopis“), в който авторът дава основни данни за отделните славянски народи, селища, езици. Към труда има приложена подробна карта с ентическите граници на славянските народи.

През 1837 г. е публикуван първия том на „Славянски древности“ („Slovanske starozitnosti“), а през 1863 г. неговият зет Йозеф Иречек издава допълнено издание, състоящо се от два тома с пет книги. В този труд авторът, споделящ мнението на известния немски учен, философ и теолог Йохан фон Хердер, че славяните не са роби и варвари, счита, че славяните имат обща етническа принадлежност. В този обширен труд Шафарик, използвайки многобройни източници и извори, описва произхода на славяните, техните селища, териториалната локализация и основните събития в историята на всеки от славянските народи.

Със своята научна дейност Павел Шафарик се явява един от първите слависти, посветил своите изследвания на историята, езика и етнографията на славянските народи.

Автор: Венцислав Гигов