На 30 април 1945 г. след поредните успешни битки за Берлин, започнали на 16 април 1945 г от 1-ви Белоруски фронт под командването на маршал Георгий Жуков, е достигната кулминацията на победния ход на Източния фронт във Втората световна война. На тази дата тримата смели и самоотвержени червеноармейци Михаил Егоров - сержант от 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия, 3-та ударна армия, Мелитон Кантария - младши сержант от същия полк и дивизия и АЛЕКСЕЙ БЕРЕСТ - фотограф-кореспондент от вестник "Червена звезда" ИЗДИГАТ И РАЗВЯВАТ ПОБЕДОНОСНОТО ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ НАД РАЙСТАГА, РАЗВЯВАТ СИМВОЛА НА ПОБЕДАТА НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НАД ХИТЛЕРОГЕРМАНСКИТЕ СИЛИ, командвани от ГЕНЕРАЛ ХЕЛМУТ ВАЙДЛИНГ след самоубийството на Хитлер. ТОЗИ СИМВОЛ ОСТАВА В ИСТОРИЯТА КАТО ВЕЧЕН СИМВОЛ НА ПОБЕДАТА И ГЕРОИЗМА НА СЛАВНАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ НАД ХИТЛЕРОФАШИЗМА. На всички проведени до сега паради, посветени на Победата (включително и парада на победата на 9май 2024г.), ЗНАМЕТО НА ПОБЕДАТА е редом с националния флаг на Руската федерация. ТОЗИ СИМВОЛ Е НЕ ПРОСТО ПЛАТ С ЧЕРВЕН ЦВЯТ. ТОЙ Е СИМВОЛ НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ, НА ЦЕНАТА НА МИЛИОНИТЕ ОТДАДЕНИ ЖИВОТИ ЗА ПОБЕДАТА НАД НАЙ-МРАЧНАТА ИДЕОЛОГИЯ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ.
На 9 май 2025 г. отбелязваме не само 80-та юбилейна годишнина от победата на прогресивното човечество над „кафявата чума“ по света, но отдаваме и нашата почит към милионите загинали герои, почит към Историята и Истината.
За да избегна апологетиката, характерна за юбилейното говорене и по този начин да огранича вглеждането по същество в събитието, ще си позволя да се спра на три основни акцента, свързани с темата, а именно:
Първо, Основни характеристики на етапа 1937-1939 г., които определят войната като основа за постигане на желанието на Германия за реванш след поражението в Първата световна война и нейния стремеж към установяване на нов световен ред.
Второ, Формирането на антихитлеристката коалиция и нейната роля за победата над фашизма и нацизма по време на Втората Световна Война (ВСВ).
Трето, Някои основни моменти, произтичащи от днешният прочит на историческия урок от ВСВ.
Периодът на Голямата депресия, започнал през 1929 г. с краха на Уолстрийт и продължил до края на 30-те години на XX век, е един от най-значимата икономическа криза в историята на света и в частност на Капитализма като обществено-икономическа формация.
През този период както САЩ, така и Германия преживяват хиперинфлация. В Германия тя създава условия за Политически екстремизъм – създава се Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) на Адолф Хитлер; инспирира се Реваншизъм - стремеж Германия да преодолее, оценявани като несправедливи, ограниченията на Версайския договор и стремеж да се възстанови нейната мощ и влияние след Първата Световна Война, реваншизъм, който мотивира агресивна външна политика на нацисткия режим, особено в периода в края на 1937г и началото на 1939г.
Периодът от края на 1937 г. до началото на Втората световна война е белязан от значителни политически и военни събития, които подготвят почвата за глобален конфликт с катастрофални последици.
През март 1938 г. Германия анексира Австрия без почти никаква съпротива от страна на международната общност, действие, което укрепва позициите на Хитлер и му дава стратегическо предимство.
През септември 1938 г. Великобритания, Франция, Италия и Германия подписват Мюнхенското споразумение. Великобритания и Франция участват в споразумението, тъй като се опитват да избегнат война с Германия чрез политика на умиротворяване. Те вярват, че могат да контролират агресивните амбиции на Хитлер чрез дипломатически средства и компромиси. Това споразумение, в същото време, показва и слабостта на западните демокрации, тъй като насърчава агресивната политика на Хитлер и позволява на Германия да анексира Судетската област от Чехословакия, а през март 1939 г. да окупира и останалата част от Чехословакия, т.е. споразумението не предотвратява нейното разпадане.
Адолф Хитлер ясно демонстрира териториалните си амбиции, свързани с възстановяването на германската мощ и влияние в Европа. Той иска да обедини всички немци в една държава и да създаде "жизнено пространство" (Lebensraum) за германския народ, включително и чрез експанзия на изток.
В същото време Лигата на нациите, създадена след Първата световна война, се оказва недостатъчно ефективна в предотвратяването на агресията. Западните демокрации, особено Великобритания и Франция, предпочитат политика на умиротворяване (Appeasement), която в същност позволява на Хитлер да разширява своята територия без сериозна съпротива, а той се стреми да обедини всички немци, живеещи в различни части на Европа, в една голяма и силна германска държава; планира да завладее територии на изток, особено в Съветския съюз, за да осигури жизнено пространство за германския народ и да предостави ресурси за бъдещата империя; вярва в расовата чистота и превъзходството на арийската раса и неговите планове включват унищожаването или подчиняването на народите, които той счита за по-низши, като славяните и евреите.
На 23 август 1939 г. Германия и Съветският съюз подписват пакт за ненападение, известен като Пактът Молотов – Рибентроп и седмица след това Хитлер нахлува в Западна Полша без да се страхува от Съветска намеса.
На 31 август 1939 г. Великобритания изпраща ултиматум до Германия, настоявайки за незабавно прекратяване на готвеното нападение срещу Полша. Ултиматумът е игнориран и на 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша, а два дни по-късно на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия, тъй като нападението над Полша представлява пряко нарушение на техните ангажименти към полската независимост и е в нарушение на международните договорености. Именно това събитие бележи началото на активните военни действия в Европа по време на Втората световна война и е резултат от агресивната политика на нацистка Германия и пренебрегваните от нея международни норми и договорености.
На 22 юни 1940 г., след успешната германска инвазия, известна като „Битката за Франция“, Франция капитулира пред Германия и се установява режима на Виши.
От лятото на 1940 г. до пролетта на 1941 г. Германия провежда мащабна въздушна кампания „Битката за Британия“ срещу Великобритания и въпреки значителните загуби, Великобритания успява да устои на натиска и да защити своето въздушно пространство.
На 22юни 1941 г., окуражена от своите победи в Западна Европа, Хитлеристка Германия вероломно нахлува в Съветския съюз в рамките на операция „Барбароса“, но среща непобедимия руски дух[i], съпротивата на Червената армия и “суровата зима“, което забавя германските планове за бърза победа и ги принуждава да се ангажират в дългосрочен и изтощителен конфликт.
Този акт рязко променя отношенията между СССР и нацистка Германия и води до решението на Йосиф Сталин да влезе в съюз с Великобритания и САЩ, за да се противопостави на германската агресия и да се изгради антихитлеристка коалиция.
От стратегическа гледна точка обаче мащабът на военните действия е на „Източния фронт“. Източният фронт е най-големият и най-кървавият театър на бойни действия по време на Втората световна война. Мащабът на Източния фронт и интензивността на бойните действия принуждават Германия да насочи значителни ресурси и войски към този театър на бойните действия. Това отслабва германските сили на други фронтове, включително в Западна Европа и Северна Африка.
На Източния фронт се провеждат и най-големите и решителни битки - Сталинградската битка (1942-1943), Курската битка (1943), операция Багратион (1944) и мн. др. – битки, в които загубиха своя живот над 27 милиона граждани на Съветския съюз, включително цивилни и военни – и имено жертвите са неоспорим показател за мащаба на усилията на Съветския съюз и на Червената армия и тяхната решимост не само да се спре нацистката агресия, но и да настъпи решителен поврат на бойните действия и да бъдат върнати нацистките пълчища обратно в своята бърлога.
След легендарния успех на Червената армия в Сталинградската битка и настъпването на поврата във Военните действия се провеждат конференциите в Техеран (1943), Ялта (1945) и Потсдам (1945), където се вземат важни решения за следвоенния ред и разделението на Европа.
Окончателната решаваща роля на Източния фронт във Втората световна война е началото на битките на Червената армия за Берлин. Битките започват на 16април 1945 г. и завършват с превземането на Берлин на 9май 1945 г., с което се слага край на войната в Европа.
В обобщение на първите два акцента ще отбележа:
Първо, Втората световна война е резултат от множество фактори, включително териториални амбиции, политически идеологии, икономически интереси и неуспешни опити за мирни решения. Политиките на апартейд и експанзия на нацистка Германия, както и провалите на международната система за сигурност, създадена след Първата световна война имат ключова роля в ескалацията на конфликта.
Второ, Икономическата криза на Капитализма от 1929 г. допринася за политическата нестабилност в много от страните и създава благоприятна среда за възхода на екстремистки движения като нацизма и фашизма.
Трето, Идеологическите противоречия между Съветския съюз, от една страна и буржоазно-демократичните държави и тези с тоталитарни режими, особено нацистка Германия и фашистка Италия, от друга, изиграват важна роля в ескалацията на напрежението.
Четвърто, Капиталистическата обществено-икономическа система по своята дълбока същност се основава на непрекъснатото нарастване на печалбата, което провокира нейната политика на експанзия чрез схемата – Война, Разруха, Възстановяване – схема, която ограничава (а по-често изключва) Доверието и Морала като ценност в междудържавните отношения.
Що се отнася до третия обявен акцент ще отбележа следното:
Първо, Днес ние живеем в етап, който напомня етапа в навечерието на ВСВ, но с тази разлика, че в ролята на Световен Хегемон се вживяват САЩ, които успяха да установят своето влияние и в Далечния изток. Това свое влияние, обаче, беше постигнато, благодарение на не дотам почтени ходове на Съюзниците. Военните щабове на САЩ и Британия след като оценяват, че атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са ужасни убийци на хора, но всъщност не са достатъчно средство да принудят Япония да капитулира и че за Побеждаването на Япония без войници на земята не е възможно, а започването на печеливша сухопътна инвазия с приемливи жертви е практически невъзможно, решават и се обръщат към Сталин да изпълни съветското си задължение - отваряне фронт на Далечния изток срещу милионната Квантунска армия, базирана в Манджурия. Йосиф Висарионович, оценявайки в дълбочина, политическите последици от победата над Япония - укрепване позицията на СССР в международната политика и в осигуряване на ключова роля в следвоенното устройство на света - на 8август1945г. обяви война на Япония, а прехвърлените от Европа части на непобедимата Червена армия принуждават на 2септември 1945г. Япония да капитулира и по този начин на 15 септември да се сложи пълния край на ВСВ.
Второ, бих желал да подчертая лицемерната роля на САЩ и Великобритания като част от антихитлеристката коалиция, която накратко се изразява в следното.
След края на Втората световна война Съветският съюз и страни от Източна Европа избраха път на развитие, различен от този на останалия свят. Целта беше изграждане на социалистическо общество без експлоатация на човека от човека. Страните от Западна Европа, останали под влиянието на САЩ и Великобритания, избраха пътя на развитие на капиталистическото общество. Много скоро след като бе разделен света, капиталистическите страни от Запада, наред с реализирането на плана „Маршал“ за възстановяването на разрухата от войната, започнаха и период на т.н. „Студена война“[ii]. Разработването на плановете за „Студената война“, обаче, щабовете на САЩ и Великобритания започват още в началото на 1945 г, т.е. преди края на ВСВ в Европа и тези планове са за атака и подчинение на Съветския съюз, след като войната приключи.
Един от плановете е известен като Операция "Немислимо"[iii]. Според този план е било предвидено около два милиона мъже в униформи на Вермахта да се предават на териториите на запад от Елба и след това да бъдат основната ударна сила за унищожаване на "комунизма" и придобиване на руски територии. Началото на реализиране на този план е предвиждано за началото на първата десетдневка на м. юли 1945 г., но в последствие планът е отменен, пред вид ситуацията на Японския фронт.
Съветският генерален щаб, узнавайки за пъклените замисли на основните съюзници, позиционира около половин милион червеноармейци в зоната на Окупирана Германия, която по-късно става ГДР и по този начин съюзниците са лишени от предимството на изненадата, а гъвкавостта на руския войн продължава да обезсърчава искрените си врагове.
По-късно правителството на САЩ, в контекста на нарастващото напрежение между Съединените щати и Съветския съюз през 1949 г. разработва и Операция "Дропшот"[iv] - Военен план за ядрено и конвенционално настъпление – атака срещу СССР и неговите съюзници в Източна Европа, според който в случай на съветска агресия, САЩ ще нанесат първоначално ядрен удар срещу 200 цели в 100 града в СССР и Източна Европа, в т.ч. Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, и индустриални центрове, след което ще започнат сухоземни военни операции. По всяка вероятност мястото на Великобритания в този план като съюзник на САЩ е вероятно да участва в реализацията му, ако се стигнеше до конфликт. Благодарение на отличното съветско разузнаване преди САЩ да изработи необходимото количество атомни бомби, СССР изработва своите собствени и по този начин обезсмисля и „Дропшот“.
Независимо от всичко Студената война непрекъснато се подклажда от САЩ и Великобритания и тя практически е продължение на Втората световна война на икономико-технологичния фронт чрез т.н КОКОМ[v] (международна организация със седалище в Париж, създадена от страните от Западния блок (главно от НАТО) през 1949 година за многостранен контрол на износа в СССР и другите страни от Съвета за икономическа взаимопомощ. От тази гледна точка тогавашното Споразумение от Ялта може да се оцени като параван за печелене на време, за да организират страните от Стария свят дейността за провокиране на идеите на социализма и комунизма, нещо подобно на измамата, която днес, т.н. „колективен запад“ поднесе с Минските съглашения.
Резултатите от „студената война“ позволяват да се предположи, че основните характеристики на Стратегията се съдържат в речта през февруари 1945г на Алън Фостър Дълес при награждаване на висши офицери от американската армия, участвали във ВСВ „..Ще свърши войната. Всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото злато на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни….. Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.….. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото…..Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест... Всичко това ще извършим под девиза:" Защита на правата на човека и гражданските му свободи..."[vi]
Трето, След спечелване на „Студената война“ и рухването на Съветския съюз през 1992г. САЩ разработиха доктрината „Улфовиц“,[vii] което е неофициалното име на новото „Ръководство за планиране на отбраната“, в което е отбелязано „Военната и политическа мисия на САЩ в периода след Студената война трябва да бъде противопоставяне на появата на враждебна суперсила в Западна Европа, Азия или бившия Съветски съюз. Необходимо е да се намалят всички опити за пресъздаване на подобие на Съветския съюз“. В тази връзка Улфовиц, съзирайки след напускането на СССР създалия се вакуум в Източна Европа и Близкия Изток, определя новата цел на Америка, която е възложена на НАТО и то запълни вакуума само за десетилетие.
В тази връзка известният френски демограф и антрополог Еманюел Тод в интервю за "Поан" отбелязва „….меритокрациите, родени при комунизма, вкараха страните си в НАТО и оставиха своя пролетариат в ръцете на западния капитализъм, като същевременно превърнаха страните си в подчинена периферия, каквато са били между ХVI и ХIХ век…"[viii].
Четвърто, След време „Ръководството за планиране на отбраната“ се трансформира в политика на неоконсерватизъм. Този термин прикрива агресивната защита на американските политически и икономически интереси със сила. Америка се превръща в глобална „прахосмукачка“, привличайки нови страни към Северноатлантическия алианс и други проамерикански държави в своята сфера на влияние. Една от ключовите насоки е желанието да се американизира цяла Източна Европа и всички страни от бившия СССР.
В тази връзка пропагандата на САЩ се насочва към глобализацията, която сепредставя като процес на пълна икономическа, политическа, културна и религиозна интеграция и унификация между всички народи и държави в света, които са възприели набора от либерални ценности.
Всъщност, глобализацията е последната (а по-вероятно поредната) мимикрия на британската (англосаксонската, американската) империя.
Според Михаил Хазин[ix] (основател на частна Фондация) „….целта на глобализацията е превръщането на целия свят в една огромна колония на англосаксонските корпорации, банки, културни институти, медии и брандове, създаване на една нова империя, населена с милиарди безмозъчни консуматори, обхващаща цялата земя. Тази империя няма да е управлявана от император, а от съвет на милиардери - собствениците на най-големите американски и английски корпорации и банки, подпомагани от всякаква прислуга - ООН, НАТО, МВФ, СЗО, ЕС, Световната банка, остатъчни парламенти, правителства, президенти, местна олигархия и т.н. Същността на империята обаче ще е същата, както на старата Британска империя … Земята става глобализирана, тоест - необританска империя - една свръхдържава, населена с милиарди бездуховни, безбожни и изобщо безценности индивиди, чиято единствена ценност са парите. Една планета, една империя, една ценност - редукционизъм в най- чист вид, като, разбира се, целта е този свят-държава да се управлява колкото се може по-лесно…..В превърнатия в колония свят постепенно масата трябва да приеме английския език, манталитет, индивидуализма, егоизма, алчността, а местните елити трябва (колкото-толкова) да се впишат в новия глобален естаблишмънт…. Този процес англосаксонските елити изпълняват в типичния си стил - подло и системно, тъй като са наясно, че днес не става с методите от XIX век. Затова се използват не оръжия, а пропаганда и пари. Целта е империята да се възстанови и да владее цял свят, но без войни и насилие, а тихо и кротко…..За целта се използват различни теории, като "отвореното общество" (Карл Попър), "теорията на управляемият хаос" (Иля Пригожин) и мн.др….. Курсът към възстановяване на глобалната необританска империя тръгна още в края на 70-те години на ХХ век…“.
Фидел Кастро[x], определяйки и оценявайки ролята на САЩ като хегемон в установяването на глобализацията, в предсмъртното си послание отбелязва: „……, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия… в името на бъдещето…. ако искате да имате бъдеще, трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки…Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него… Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината, държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте ЗАЕДНО, трябва да си имате доверие - нещо, което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини…..Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост…. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатите от труда,… да допринасят за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти….. Не се страхувайте да се изправите срещу тях… Изправете се и те ще паднат".
Пето, Войната винаги е била основният инструмент за прокарване на интересите на Америка във външната политика, но именно доктрината „Улфовиц“ я издига в абсолютна цел. Достатъчно е да се изброят конфликтите, с които Белият дом е свързан (напр. през 1998 г. САЩ и Великобритания нападат Ирак, заобикаляйки ООН; през 1999 г. коалицията провежда „операцията в Косово“ и още много други), за да „посее семената на демокрацията“, за която Фидел Кастро отбеляза "Следващата война в Европа ще бъде между Русия и фашизма, само че запада ще нарича фашизма - демокрация"[xi]- Пророчески думи, които днес „демократът“ Зеленски ги пълни със съдържание.
Шесто, В доклад до армията на САЩ от 2019 г. „Как да се унищожи Русия“,[xii] войната е предопределена и тя трябва да доведе Русия до свръхизтощение, да бъде разбалансирана и след това унищожена. Разработчикът на този план - Rand Corporation - е най-влиятелният мозъчен тръст в САЩ, финансиран от американската армия, който не само разработва стратегията за „Студената война“, но и последния план за „Свръхизтощение на Русия“ като за целта главната роля е отредена не на кого и да е, а на Украйна.
Седмо, Анализаторите на Rand Corp признават, че Русия е развила оръжия за въздушна защита и нападение, които превъзхождат американските възможности и тези на НАТО, но предполагат, че руската армия, въвлечена в конфликта с Украйна може да бъде обезкървена.. Но украинската победа за тях, според мен, е само силно желание. Тези, които днес твърдят, че могат да победят руската армия по-скоро се нуждаят от консултация с психиатър. Време е вече лунатиците да се приземят. „Орешник“ беше само сигнал за „изтрезняване“.
Осмо, В историята е записано: В ЕС, мразят Русия защото Русия разполага с всички ресурси (по Менделеевата таблица) и защото от 1700-та година руснаците отказват да бъдат колонизирани от Запада[xiii] (Чарлз XII (през1707г): "Русия е джудже и аз ще я съборя на колене" - след Полтавската битка - Швеция губи статуса си на велика сила завинаги; Фридрих II: "Ще завладея изостанала Русия" - през 1759 руснаците влизат в Берлин; Наполеон Бонапарт: "Русия е колос на глинени крака. Ще я унищожа" - през 1814 руските войски влизат в Париж; Адолф Хитлер: "Ще завладея СССР към края на лятото" 1941г. - през 1945г. Хитлер се самоубива, когато Червената Армия влиза в Берлин).
Единствено тези, които не са си научили историческия урок или са заслепени от злобата си могат да „отписват“ Русия[xiv]
Девето, В контекста на казаното нека отново да се върнем към френския демограф и антрополог Еманюел Тод, който в интервю за Фигаро, по повод на своята книга “Поражението на Запада” (La Défaite de l’Occident) отбелязва: „…Войната не е приключила, но Западът излезе от илюзията за възможна украинска победа. .. днес, след неуспеха на контраофанзивата през лятото, и констатацията за неспособността на САЩ и другите страни от НАТО да предоставят достатъчно оръжия на Украйна, Пентагонът ще се съгласи с мен. ….. поражението на Запада се основава на три фактора. Първо, индустриалният дефицит на САЩ с разкриването на фиктивния характер на американския брутен вътрешен продукт (БВП)...дълбоките причини за индустриалния упадък: недостатъчно обучение на инженери и по-общо упадък на образователното ниво от 1965 г. в Съединените щати…. изчезването на американското протестантство е вторият фактор за упадъка на Запада…..Днес,.. неотдавнашният крах на протестантството предизвика интелектуален упадък, изчезване на трудовата етика и масова алчност (официално име: неолиберализъм): възходът се превръща в падение на Запада. ..: това е исторически констатиран факт….. фактор за поражението на Запада е и предпочитанието на останалата част от света към Русия… Новата консервативна руска мека сила (анти-ЛГБТ) е в разгара си, откакто стана ясно, че Русия удържа икономическия шок. Нашата културна модерност наистина изглежда доста безумна за външния свят… руснаците трябва да победят Украйна и НАТО сега, без да им дават никаква пауза. Нека не си правим никакви илюзии. Руското усилие ще се засили…… Във военно отношение най-лошото предстои за украинците и западняците….онова, което ни казват за Русия, често е невярно….. Превръщането в социален хоризонт на идеята, че един мъж наистина може да стане жена, а една жена – мъж, означава да се утвърди нещо биологично невъзможно, това е отричане на реалността на света, утвърждаване на фалшивото….. този импулс е за разрушение не само на нещата и хората, но и на реалността. Но пак казвам, по никакъв начин не съм обзет от възмущение, от емоция…Това е истината – Упадъка на Запада“.
Десето. Съединените щати и западноевропейските страни активно подхранват реваншистки настроения[xv]. Сега, 80 години по-късно, властите на много германски градове и общини отказват официално да лишат А. Хитлер и някои други висши ръководители на Третия райх от статут на почетни граждани. В Германия редовно се провеждат масови събития с десен екстремистки и ксенофобски характер.
В Берлин имаше забрана на 8-9 май 2024 г..да се използват руски и съветски знамена, Знамето на победата, елементи от исторически военни униформи, ленти „Свети Георги“, ордени и медали в близост до съветски военни паметници. Същата забрана е валидна и за тази година.
Очертава се тревожна картина: в името на политическа целесъобразност елитите на повечето европейски страни одобряват развитието на неонацизъм и изпълнени с омраза настроения и идеологии. Това произтича от съзнателна линия на пренаписване на историята, ревизиране на причините и резултатите от Втората световна война. Принципите на Третия райх не са напуснали европейското пространство. Формулата, която предполага разделяне на хората на „правилни“ и „грешни“, е „препрограмирана“, за да се впише в идеите за „красива градина“ и „дива джунгла“, която не е достойна за плодовете на тази самата „градина“.
В същото време се наблюдава и „възраждане“ на ционизма. В „Откровението на един член на Синедриона за плана срещу славянските народи“[xvi], публикувано във Вологодския в-к “Славянин”, бр. 4 (32), 2001 г. е отбелязано: „….Основните сили в нашата борба ще хвърлим срещу славянството….. Славянството, най-вече руснаците са най-непокорния народ на земята. Те са непокорни заради своите психически и умствени способности, заложени в техните гени от много поколения, гени, които не се поддават на манипулация. Славянинът може да бъде унищожен, но никога поробен!... Нашите методи на борба са … идеологически и икономически, с използване на силовите структури, снабдени с най-съвременните оръжия на физическо унищожение на бунтуващите се… Тъпият славянски етнос не разбира, че най-страшните фашисти са тези, които никога и никъде не говорят открито за фашизъм, а организират всичко по най-демократичен начин…. не ще допуснем да се надигне никакъв национализъм… За сметка на това пък ще осигурим пълно процъфтяване на нашия национализъм – ционизма, или по-точно еврейският фашизъм,.. Ние ще лишим многочислените славяни от националния им елит,.. още през идните 5 години ще закрием половината от висшите им институти, а в другата половина ще учим ние…няма да допуснем в тези страни да се развиват науките, а тяхното ядро (Академията на науките), ще приюти само наши хора. Няма да допуснем развитието на високи технологии, което ще доведе до пълен упадък на промишлеността…..Разложете младежта и ще погубите нацията. Това е наш девиз! Ние ще лишим вашето общество от младеж, като я разложим със секс, рок, насилие, алкохол, пушене и наркотици, т.е. ще лишим вашето общество от бъдеще….Ще посеем сред народа страх. Страх за живота, който вече нищо няма да струва, страх за работното място, което всяка минута може да бъде изгубено, страх за бъдещето на вашите деца. Ще ви управляваме със страх…..В Православната църква Ние ще изпратим там за свещеници свои юдейски представители… За провеждането на тези изключително важни за нас мероприятия, под предлог за “демократични преобразувания” ще дадем на славянското стадо президент-марионетка…..Но най-важното са парите. Те правят всичко. Те са власт. Те са сила. Който има пари, той има оръжие. Свръхсъвременно! Той притежава наемна армия. Парите управляват средствата за масова информация, които баламосват милиардното човешко стадо… Вие нямате пари. Нито своя власт. Няма и да имате, няма и да ви позволим!..Ние безкрайно ви мразим! Тази ненавист ни дава сили да ви се усмихваме мило, да печелим вашето доверие и да ви ръководим.. Ще си създадем такива защитни средства, че никой от вас няма да смее да надигне глава. Всичко, което става в обществото ще ни бъде известно, ще бъде под пълен контрол и тайно ще управляваме и никой не може да ни попречи!“
И в заключение от прочита на историческия урок: Светът днес не прощава на слабите. Или си играч – или си пешка. Русия доказа, че е играч. Отговорен. Умен. Силен. Но и справедлив. С Русия може да се дружи – тя е добродушна, с Русия може да се сътрудничи - тя е честна, Русия може да бъде помолена за помощ – тя е щедра, Русия може да бъде измамена – тя е доверчива, но с Русия не трябва да се воюва! Русия е непобедима!
Приоритет за Русия е и ще бъде увековечаването на паметта за геноцида над съветския народ по време на Великата отечествена война. 2025 година е Година на мира и единството в борбата срещу нацизма в страните от ОНД.
В името на общото ни бъдеще трябва да направим всичко възможно, за да бъде предотвратена реабилитацията на нацизма и прославянето на нацистките престъпници.
Нека никога не забравяме, че Втората световна война не започна случайно. Тя бе резултат от икономически колапс, политическа късогледост и морална слепота на Запада. Политиката на умиротворяване отвори вратите на Хитлер. А когато Съветският съюз застана срещу тази чума – той не просто се сражаваше. Той спаси света.
Днес живеем в свят, който все повече прилича на онзи преди войната. С нови хегемони, с нови амбиции, с нови пропаганди. Но и с един стар, неизменен урок: Русия не може да бъде победена.
Войната в Украйна? Да, тя е трагедия. Но и фарс. Защото никой не печели от това да разпалва огън в задния двор на историята. Русия не е колония. Не е пионка. И не е сама.
А ние? Ние, българите?
Имаме избор. Нуждаем се от хора, които не само слушат, но и разбират. Не само приемат, но и променят. Да бъдем част от истината или част от лъжата. Да повтаряме чужди мантри или да говорим с гласа на съвестта си. Да сме народ – или статистика.
Историята помни. И ни наблюдава.
Да не се превръщаме в безгласни съглашатели. Нека бъдем народ с характер. С достойнство. Със собствен глас. Това зависи от всички нас. От всяко семейство, училище, от всяка болница, от всеки офис и работилница. Ако всеки прави това, което трябва – страната ще се промени. Не с реформи отгоре, а с усилия отдолу. Тогава ще сме силни. Защото силата идва от народа. А народът е силен, когато знае какво иска. Когато не се лута между лозунги и лъжи. Когато не гони сенки, а гради реалност. Тогава няма да се плашим от промени, от трудности, от изпитания. Ще ги приемаме с вдигната глава. И ще ги преодоляваме. Така се изгражда характер. Така се кове нация. Не със заплахи. Не със страх. А със знание, воля и единство. Това е истинската сила. И тя е в нашите ръце. Нека не я търсим другаде – тя е тук. Във всички нас. Във нашите решения, във нашите постъпки. Всеки ден – нов шанс. Да направим добро. Да бъдем честни. Да сме достойни. Духовно извисени!
Целта, която би обединила нашите усилия, е една - Да подкрепим и дадем шанс на подрастващото поколение и на националната патриотична интелигенция, за да възродим и превърнем в наш уютен дом държавата си, в която възрастните да имат достойни старини, тези които се трудят да се радват на достойно заплащане, младото и подрастващо поколение да може да реализира таланта и способностите си за разцвета и просперитета на своята Родина (личният просперитет има смисъл, когато допринася за просперитета на цялото общество). Никога да не изоставим „земята, която ни храни и закриля,“ („…Аз съм българче. Обичам нашите планини зелени .. всичко българско и родно любя, тача и милея…“), и да заклеймяваме всички опити земята ни да бъде обезлюдена. На основата на хуманизма и хармонията в социалните отношения и в отношението общество-природа да изградим общество на Духа, ориентирано към хармония и единение в себе си и с природата. Това е обществото, в което Човешката Същност ще получи Развитие, защото същността на битието не е само удовлетворяване на материалните потребности, а и реализация на творческите, духовните способности на Човека. Социално-икономическите отношения да се основават на свободата, братството и равенството - да бъде изключена експлоатацията на човек от човека и на човека от държавата („..аз съм българче юначно и в край свободен аз живея..“), солидарността и съпричастността да бъдат в основата на сътрудничеството и взаимопомощта по пътя на духовното ни извисяване (“Един за друг и всеки за всички”), любовта между човеците да бъде водеща (обичай ближния като себе си) при преодоляване на препятствията (защото „пътят напред е стръмен и трънлив“). Днес повече от всякога за Р България (и за света) е нужно духовно единение на народа ни (и на народите по света), на нашата общност (и на общностите по света) и на поколенията под девиз и идеал общочовешки, с общопризнат модел за бъдещото развитие на Нашата Татковина и на целия свят. Народът ни е дарен със честност, знание и сила, със справедлива мяра и любов в сърцата, знае как да се организира и умее да се самоуправлява. „На всичко живо ще помагаме и чрез децата си ще пребъдем, та чрез просвета и достойнство, чест и съвест духът ни да се утвърждава“ и Родината да процъфтява.
Днес, Обективните обстоятелства определят момента за най-подходящ, за да се „…отърсим от отровната плесен..“ (вчера, ако е било рано, утре ще бъде късно). Новият век и хилядолетие са епоха на осъзнатата, научно обоснована идея за единение на цялото човечество в империя на духа.
Земната цивилизация е в преход, в период на трансформиране на епохата в ЕПОХА НА СВОБОДАТА, епоха на НАУКАТА И ИНТЕЛЕКТА, епоха, свързана с изплащане на старите грехове и РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИСТИНСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК!
В момента голяма част от човечеството не знае какво се случва. Уж всички сме за благоденствие, а го превръщаме в самоцел, в не пълно щастие, при което то е щастие за едни и нещастие за други. Щастието е пълно тогава, когато и другите са добре, когато и другите са щастливи. На този етап на прехода все още има експлоатация, потискане и поставяне един човек в подчинение на друг, който се чувства силен и така се „самозадоволява“ със своето място в обществото. Но именно тези човешки същества са раковите клетки в обществото и излекуването на обществото от това болестно състояние налага нова кодировка на хартата на правата, нова кодировка на ценностната система, балансирана с хартата на отговорностите. Повече от 75 г. има харта на правата, но липсва харта на отговорностите, което налага да превърнем съвремието и бъдещето си от ера на консумацията и удобството в ера на отговорността, т.е. свободата да бъде висшата форма на осъзната отговорност („не прави другиму това, което не искаш да ти правят на тебе“), при което си свободен да правиш всичко, което няма да бъде в ущърб на другиго. За съжаление днешният, самоопределил се елит, воден от своята алчност и егоизъм и за да не загуби онова, което е натрупал за сметка на другите, се опитва да демонстрира сила, с която държи по-голямата останала част от хората под страх, но тази сила в дълбоката си същност е фалшива сила, защото противоречи на реално протичащите обективни процеси на Вселената – утвърждаване на първостепенната роля на науката и интелекта.
Научното знание разкрива как да живеем в материалния свят по възможно най-добрия начин, радвайки се на всички блага, които Вселената ни предлага и в същото време разкрива как да се освободим от материалните страдания по пътя на духовното усъвършенстване.
Материалното знание със своите три аспекта: разбиране и следване на законите, управляващи Вселената; придобиване на определено богатство в резултат на познаване на природните закони и използване по благочестив и разумен начин на придобитото богатство за задоволяване на материалните си желания, разкрива основната характеристика на материалното битие – неговата преходност, което е и причината (а може би мистерията) човек въпреки постигнал материално благоденствие, да не се чувства истински удовлетворен.
Духовното знание разбулва тази мистерия. То ни учи, че колкото и усърдно да работим и каквито и извисени морални норми да следваме, материалното наслаждение никога няма да е достатъчно, за да ни направи истински щастливи. Причината за това е, че сме дълбоко и непоправимо чужди на материалния свят; ние сме духовни заточеници в една материална Вселена.
Духовното знание е по-важно от материалното. Материалното знание ни учи как да понасяме живота в материалния свят, без да сме твърде притеснени; духовното знание ни учи как да се върнем обратно в нашия истински и вечен духовен дом. Духовното знание прави това постепенно. Тъй като сме много привързани към материята, то първо ни показва връзката на всички материални обекти с абсолютната духовна реалност. И когато възприемем този светоглед, то ни разкрива природата на тази духовна реалност.
В тази връзка, преди години Хенри Кисинджър[xvii] заяви: "….Ние пропагандираме в цял свят идеалите на свободата, демокрацията и консумативизма. Тук това, с което аз категорично не мога да се съглася е консумативизма. Свят ориентиран към консумативизма - няма бъдеще. …. Всеки човек трябва да бъде отдаден на това, което работи. Хората трябва да се научат да дават нещо на обществото безплатно. Имат бъдеще тези държави, в които хората са научени да не работят само за пари…“.
Ако човек притежава духовно знание, той става привлекателен за всички - почитат го и праведниците, и негодниците. Всички инстинктивно усещат, че такава личност притежава нещо, което не може да се купи с пари. Причината за враждебността между хората е съперничеството за ограничените ресурси на нашата планета. Нашите желания са безкрайни, но възможностите за удовлетворяването им са ограничени. Това поражда завист и борба за надмощие между хората и държавите. Но личност, чиято цел е отвъд материалния свят, не завижда на никого, дори и на най-богатите и влиятелни хора. Въпреки всичко в такъв свят човек може да има врагове, но това е природата на материалния свят. (Въпреки че самият той не ги възприема като врагове.) Интелигентните хора обаче го почитат, независимо към коя религия, класа, раса, народност или пол принадлежи. Това е така, защото той притежава нещо несравнимо по-ценно от всички материални притежания. Тази негова безценна собственост не може да му бъде отнета при никакви обстоятелства. Неговото духовно богатство може само да расте, да се множи, не и да намалява.
Целта на човешкия живот е да възстановим нашата връзка с Абсолютната Истина; заетите изцяло с животински дейности хора пропускат този шанс и затова са хора само на думи; на практика те живеят като животни. Ако упорито отказваме да се възползваме от редкия шанс на човешката форма, ние рискуваме и в следващите периоди на живот да бъдем животни. Затова разумните хора внимават как използват ограниченото си време. Отредени са ни определен брой години, за които трябва да се опитаме максимално да се доближим до Духовното.
Древните мъдреци казват, че всичко, което ни заобикаля, може да се раздели на три категории: добро, страст и невежество. Доброто носи щастие и знание; страстта води до похот, алчност и тежък труд за удовлетворяване на материалните ни желания, невежеството води до мързел, илюзия, мрак, и лудост.
Интересното е, че за да култивираме най-висшето качество, доброто, което носи щастие, лекота и знание, трябва да преминем през много доброволни лишения. От друга страна, страстта и невежеството ни обещават незабавно, но мимолетно удоволствие, което скоро се превръща в разочарование. В тази връзка да се върнем към мисъл на Хенри Кисинджър, който отбелязва – „…Формулата за успех е първо: търпение. …….Сега много млади хора искат без почти никакви усилия да спечелят огромни пари. Няма да стане. …., за да станеш нещо в някоя област, без значение коя област - дали ще бъдеш майстор на банички или професор - 20 000 часа! Търпение и човек да се научи да издържа на временни лишения в името на висша цел. Това е силната личност. Силните личности трябва да могат да издържат на лишения, за да постигнат нещо голямо. Както един шахматист - жертва царицата, за да спечели играта, а не само да взема пешки и да получи мат в два хода….".
Като критерий, за преценка дали това, с което сме се захванали, е добро, страст или невежество може да бъде - ако онова, което е като отрова в началото и като нектар накрая, е добро; това което е приятно като амброзия в началото, но бързо се превръща в отрова, е страст; това, което е отрова от началото до края е невежество.
Човек, за да напредне в духовната наука, трябва да следва много стриктни правила, които в началото горчат като отрова – например, да контролира ума и сетивата си, да се откаже да отнема живота на животните (за да се храни с тях), да се откаже от хазарта, извънбрачния секс, алкохола и наркотиците, да служи безкористно на Абсолютната Истина и на човечеството. Това е неговият дълг и без съмнение е трудно, но ако човек въпреки всички трудности решително следва този път, със сигурност ще постигне успех и ще се наслаждава на живота по начин, който е непостижим и невъобразим дори за най-богатия материалист. Личност, която притежава по-висше вътрешно богатство, може с лека ръка да се отрече от материалните блага.
За да постигнем крайната цел на живота, себепознанието, трябва да изоставим всички материални привързаности, което означава, че ние жертваме не материалния свят, а нашата привързаност към него.
Човек може упорито да следва духовния път и да постигне пълен успех, но ако не изпитва състрадание към затъналите в невежество хора и не споделя своето знание с тях, той все още не е постигнал най-висшето ниво на съвършенство. В тази връзка Пабло Неруда[xviii] в своята творба „Не умирай бавно“ отбелязва: „…Умира бавно този, Който себеуважението си погубва сам, И този, който никому за нищо не помага. Умира бавно този, Който с непознатите избягва да говори, И който, роб на навиците стари, Върви по пътища еднакви всеки ден, И който никога не е сменил занятие, И този който никога не е рискувал, За да последва своята мечта,.. Рискувай още днес и Действай веднага! Не се оставяй да умираш бавно! Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив ….“. А днес именно рискът си струва стига да не се предадем. Ние Не се предаваме. Не се продаваме. Не напускаме страната и не се спотайваме!. Да, ще имаме бъдеще. И то ще бъде наше. Не на олигарсите. Не на чиновниците. А на тези, които го градим, на Хората с идеи, с мечти, с енергия. Не вярваме, че всичко е загубено. Това го казват слабите. Силните се борят, търсят решения, създават новото.
България има нужда не от мрънкачи, а от съзидатели. Не от циници, а от мечтатели. Не от разрушители, а от строители. Бъдещето не идва само – то се прави. И ние ще го направим – ако поискаме. Ако повярваме. Ако тръгнем. Ако сме научили своя урок! На добър час!!!
Автор: проф. д-р ик. инж. Стойчо Симов, зам. председател на Славянско дружество в България